бумти

Речник на българския език

1. бумти — сег. вр., 3 л., ед. ч.

бумти е производна форма на бумтя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. бумти — повелително наклонение, ед. ч.

бумти е производна форма на бумтя (повелително наклонение, ед. ч.).