изкънтявам

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение

Сегашно време

	единствено число	множествено число
1 лице	из-кън-тя-вам	из-кън-тя-ва-ме
2 лице	из-кън-тя-ваш	из-кън-тя-ва-те
3 лице	из-кън-тя-ва	из-кън-тя-ват

Минало свършено време (аорист)

	единствено число	множествено число
1 лице	из-кън-тя-вах	из-кън-тя-вах-ме
2 лице	из-кън-тя-ва	из-кън-тя-вах-те
3 лице	из-кън-тя-ва	из-кън-тя-ва-ха

Минало несвършено време (имперфект)

	единствено число	множествено число
1 лице	из-кън-тя-вах	из-кън-тя-вах-ме
2 лице	из-кън-тя-ва-ше	из-кън-тя-вах-те
3 лице	из-кън-тя-ва-ше	из-кън-тя-ва-ха

Минало неопределено време (перфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	изкънтявал съм	изкънтявала съм	изкънтявало съм	изкънтявали сме
2 лице	изкънтявал си	изкънтявала си	изкънтявало си	изкънтявали сте
3 лице	изкънтявал е	изкънтявала е	изкънтявало е	изкънтявали са

Минало предварително време (плусквамперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бях изкънтявал	бях изкънтявала	бях изкънтявало	бяхме изкънтявали
2 лице	беше изкънтявал	беше изкънтявала	беше изкънтявало	бяхте изкънтявали
3 лице	беше изкънтявал	беше изкънтявала	беше изкънтявало	бяха изкънтявали

Бъдеще време

	единствено число	множествено число
1 лице	ще изкънтявам	ще изкънтяваме
2 лице	ще изкънтяваш	ще изкънтявате
3 лице	ще изкънтява	ще изкънтяват

Бъдеще предварително време

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	ще съм изкънтявал	ще съм изкънтявала	ще съм изкънтявало	ще сме изкънтявали
2 лице	ще си изкънтявал	ще си изкънтявала	ще си изкънтявало	ще сте изкънтявали
3 лице	ще е изкънтявал	ще е изкънтявала	ще е изкънтявало	ще са изкънтявали

Бъдеще време в миналото

	единствено число	множествено число
1 лице	щях да изкънтявам	щяхме да изкънтяваме
2 лице	щеше да изкънтяваш	щяхте да изкънтявате
3 лице	щеше да изкънтява	щяха да изкънтяват

Бъдеще предварително време в миналото

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щях да съм изкънтявал	щях да съм изкънтявала	щях да съм изкънтявало	щяхме да сме изкънтявали
2 лице	щеше да си изкънтявал	щеше да си изкънтявала	щеше да си изкънтявало	щяхте да сте изкънтявали
3 лице	щеше да е изкънтявал	щеше да е изкънтявала	щеше да е изкънтявало	щяха да са изкънтявали

Преизказно наклонение

Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	изкънтявал съм	изкънтявала съм	изкънтявало съм	изкънтявали сме
2 лице	изкънтявал си	изкънтявала си	изкънтявало си	изкънтявали сте
3 лице	из-кън-тя-вал изкънтявал е	из-кън-тя-ва-ла изкънтявала е	из-кън-тя-ва-ло изкънтявало е	из-кън-тя-ва-ли изкънтявали са

Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	изкънтявал съм	изкънтявала съм	изкънтявало съм	изкънтявали сме
2 лице	изкънтявал си	изкънтявала си	изкънтявало си	изкънтявали сте
3 лице	из-кън-тя-вал изкънтявал е	из-кън-тя-ва-ла изкънтявала е	из-кън-тя-ва-ло изкънтявало е	из-кън-тя-ва-ли изкънтявали са

Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бил съм изкънтявал	била съм изкънтявала	било съм изкънтявало	били сме изкънтявали
2 лице	бил си изкънтявал	била си изкънтявала	било си изкънтявало	били сте изкънтявали
3 лице	бил изкънтявал бил е изкънтявал	била изкънтявала била е изкънтявала	било изкънтявало било е изкънтявало	били изкънтявали били са изкънтявали

Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щял съм да изкънтявам	щяла съм да изкънтявам	щяло съм да изкънтявам	щели сме да изкънтяваме
2 лице	щял си да изкънтяваш	щяла си да изкънтяваш	щяло си да изкънтяваш	щели сте да изкънтявате
3 лице	щял да изкънтява щял е да изкънтява	щяла да изкънтява щяла е да изкънтява	щяло да изкънтява щяло е да изкънтява	щели да изкънтяват щели са да изкънтяват

Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щял съм да съм изкънтявал	щяла съм да съм изкънтявала	щяло съм да съм изкънтявало	щели сме да сме изкънтявали
2 лице	щял си да си изкънтявал	щяла си да си изкънтявала	щяло си да си изкънтявало	щели сте да сте изкънтявали
3 лице	щял да е изкънтявал щял е да е изкънтявал	щяла да е изкънтявала щяла е да е изкънтявала	щяло да е изкънтявало щяло е да е изкънтявало	щели да са изкънтявали щели са да са изкънтявали

Условно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бих изкънтявал	бих изкънтявала	бих изкънтявало	бихме изкънтявали
2 лице	би изкънтявал	би изкънтявала	би изкънтявало	бихте изкънтявали
3 лице	би изкънтявал	би изкънтявала	би изкънтявало	биха изкънтявали

Повелително наклонение

единствено число	множествено число
из-кън-тя-вай	из-кън-тя-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие

единствено число	мъжки род		из-кън-тя-вал
		непълен член	из-кън-тя-ва-лия
		пълен член	из-кън-тя-ва-ли-ят
	женски род		из-кън-тя-ва-ла
		членувано	из-кън-тя-ва-ла-та
	среден род		из-кън-тя-ва-ло
		членувано	из-кън-тя-ва-ло-то
множествено число			из-кън-тя-ва-ли
		членувано	из-кън-тя-ва-ли-те

Минало несвършено деятелно причастие

единствено число	мъжки род	из-кън-тя-вал
	женски род	из-кън-тя-ва-ла
	среден род	из-кън-тя-ва-ло
множествено число		из-кън-тя-ва-ли

Сегашно деятелно причастие

единствено число	мъжки род		из-кън-тя-ващ
		непълен член	из-кън-тя-ва-щия
		пълен член	из-кън-тя-ва-щи-ят
	женски род		из-кън-тя-ва-ща
		членувано	из-кън-тя-ва-ща-та
	среден род		из-кън-тя-ва-що
		членувано	из-кън-тя-ва-що-то
множествено число			из-кън-тя-ва-щи
		членувано	из-кън-тя-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

из-кън-тя-вай-ки