1. изкънтявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.
изкънтявало е производна форма на изкънтявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).
2. изкънтявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.
изкънтявало е производна форма на изкънтявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).
3. изкънтявало — мин. деят. св. прич. ср. р.
изкънтявало е производна форма на изкънтявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).
4. изкънтявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.
изкънтявало е производна форма на изкънтявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).