изкънтявал е

Речник на българския език

1. изкънтявал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изкънтявал е е производна форма на изкънтявам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изкънтявал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изкънтявал е е производна форма на изкънтявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изкънтявал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изкънтявал е е производна форма на изкънтявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).