звънтя

Речник на българския език

звънтя̀ непреходен глагол от несвършен вид (тип 177ii) редактиране

Значение

звънтѝш, мин. св. звънтя̀х, мин. прич. звънтя̀л, несв.
1. Издавам звън. Железата падаха едно върху друго и звънтяха глухо.
2. Прен. За глас, смях и под. — чувам се ясно, звънко.

Грешни изписвания (4)

  • звантйа
  • звантйъ
  • звънтйа
  • звънтйъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице звън-тя звън-тим
2 лице звън-тиш звън-ти-те
3 лице звън-ти звън-тят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице звън-тях звън-тях-ме
2 лице звън-тя звън-тях-те
3 лице звън-тя звън-тя-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице звън-тях звън-тях-ме
2 лице звън-те-ше звън-тях-те
3 лице звън-те-ше звън-тя-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице звънтял съм звънтяла съм звънтяло съм звънтели сме
2 лице звънтял си звънтяла си звънтяло си звънтели сте
3 лице звънтял е звънтяла е звънтяло е звънтели са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях звънтял бях звънтяла бях звънтяло бяхме звънтели
2 лице беше звънтял беше звънтяла беше звънтяло бяхте звънтели
3 лице беше звънтял беше звънтяла беше звънтяло бяха звънтели
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще звънтя ще звънтим
2 лице ще звънтиш ще звънтите
3 лице ще звънти ще звънтят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм звънтял ще съм звънтяла ще съм звънтяло ще сме звънтели
2 лице ще си звънтял ще си звънтяла ще си звънтяло ще сте звънтели
3 лице ще е звънтял ще е звънтяла ще е звънтяло ще са звънтели
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да звънтя щяхме да звънтим
2 лице щеше да звънтиш щяхте да звънтите
3 лице щеше да звънти щяха да звънтят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм звънтял щях да съм звънтяла щях да съм звънтяло щяхме да сме звънтели
2 лице щеше да си звънтял щеше да си звънтяла щеше да си звънтяло щяхте да сте звънтели
3 лице щеше да е звънтял щеше да е звънтяла щеше да е звънтяло щяха да са звънтели
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице звънтял съм звънтяла съм звънтяло съм звънтели сме
2 лице звънтял си звънтяла си звънтяло си звънтели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице звънтял съм звънтяла съм звънтяло съм звънтели сме
2 лице звънтял си звънтяла си звънтяло си звънтели сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм звънтял била съм звънтяла било съм звънтяло били сме звънтели
2 лице бил си звънтял била си звънтяла било си звънтяло били сте звънтели
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да звънтя щяла съм да звънтя щяло съм да звънтя щели сме да звънтим
2 лице щял си да звънтиш щяла си да звънтиш щяло си да звънтиш щели сте да звънтите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм звънтял щяла съм да съм звънтяла щяло съм да съм звънтяло щели сме да сме звънтели
2 лице щял си да си звънтял щяла си да си звънтяла щяло си да си звънтяло щели сте да сте звънтели
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих звънтял бих звънтяла бих звънтяло бихме звънтели
2 лице би звънтял би звънтяла би звънтяло бихте звънтели
3 лице би звънтял би звънтяла би звънтяло биха звънтели
Повелително наклонение
единствено число множествено число
звън-ти звън-те-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род звън-тял
непълен член звън-те-лия
пълен член звън-те-ли-ят
женски род звън-тя-ла
членувано звън-тя-ла-та
среден род звън-тя-ло
членувано звън-тя-ло-то
множествено число звън-те-ли
членувано звън-те-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род звън-тял
женски род звън-тя-ла
среден род звън-тя-ло
множествено число звън-те-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род звън-тящ
непълен член звън-тя-щия
пълен член звън-тя-щи-ят
женски род звън-тя-ща
членувано звън-тя-ща-та
среден род звън-тя-що
членувано звън-тя-що-то
множествено число звън-тя-щи
членувано звън-тя-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

звън-тей-ки