звънтяла

Речник на българския език

1. звънтяла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

звънтяла е производна форма на звънтя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. звънтяла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

звънтяла е производна форма на звънтя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. звънтяла — мин. деят. св. прич. ж. р.

звънтяла е производна форма на звънтя (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. звънтяла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

звънтяла е производна форма на звънтя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).