звънтял

Речник на българския език

1. звънтял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

звънтял е производна форма на звънтя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. звънтял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

звънтял е производна форма на звънтя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. звънтял — мин. деят. св. прич. м. р.

звънтял е производна форма на звънтя (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. звънтял — мин. деят. несв. прич. м. р.

звънтял е производна форма на звънтя (мин. деят. несв. прич. м. р.).