звънтяло съм

Речник на българския език

1. звънтяло съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

звънтяло съм е производна форма на звънтя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. звънтяло съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

звънтяло съм е производна форма на звънтя (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

3. звънтяло съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

звънтяло съм е производна форма на звънтя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).