иззвънявам

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение

Сегашно време

	единствено число	множествено число
1 лице	из-звъ-ня-вам	из-звъ-ня-ва-ме
2 лице	из-звъ-ня-ваш	из-звъ-ня-ва-те
3 лице	из-звъ-ня-ва	из-звъ-ня-ват

Минало свършено време (аорист)

	единствено число	множествено число
1 лице	из-звъ-ня-вах	из-звъ-ня-вах-ме
2 лице	из-звъ-ня-ва	из-звъ-ня-вах-те
3 лице	из-звъ-ня-ва	из-звъ-ня-ва-ха

Минало несвършено време (имперфект)

	единствено число	множествено число
1 лице	из-звъ-ня-вах	из-звъ-ня-вах-ме
2 лице	из-звъ-ня-ва-ше	из-звъ-ня-вах-те
3 лице	из-звъ-ня-ва-ше	из-звъ-ня-ва-ха

Минало неопределено време (перфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	иззвънявал съм	иззвънявала съм	иззвънявало съм	иззвънявали сме
2 лице	иззвънявал си	иззвънявала си	иззвънявало си	иззвънявали сте
3 лице	иззвънявал е	иззвънявала е	иззвънявало е	иззвънявали са

Минало предварително време (плусквамперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бях иззвънявал	бях иззвънявала	бях иззвънявало	бяхме иззвънявали
2 лице	беше иззвънявал	беше иззвънявала	беше иззвънявало	бяхте иззвънявали
3 лице	беше иззвънявал	беше иззвънявала	беше иззвънявало	бяха иззвънявали

Бъдеще време

	единствено число	множествено число
1 лице	ще иззвънявам	ще иззвъняваме
2 лице	ще иззвъняваш	ще иззвънявате
3 лице	ще иззвънява	ще иззвъняват

Бъдеще предварително време

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	ще съм иззвънявал	ще съм иззвънявала	ще съм иззвънявало	ще сме иззвънявали
2 лице	ще си иззвънявал	ще си иззвънявала	ще си иззвънявало	ще сте иззвънявали
3 лице	ще е иззвънявал	ще е иззвънявала	ще е иззвънявало	ще са иззвънявали

Бъдеще време в миналото

	единствено число	множествено число
1 лице	щях да иззвънявам	щяхме да иззвъняваме
2 лице	щеше да иззвъняваш	щяхте да иззвънявате
3 лице	щеше да иззвънява	щяха да иззвъняват

Бъдеще предварително време в миналото

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щях да съм иззвънявал	щях да съм иззвънявала	щях да съм иззвънявало	щяхме да сме иззвънявали
2 лице	щеше да си иззвънявал	щеше да си иззвънявала	щеше да си иззвънявало	щяхте да сте иззвънявали
3 лице	щеше да е иззвънявал	щеше да е иззвънявала	щеше да е иззвънявало	щяха да са иззвънявали

Преизказно наклонение

Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	иззвънявал съм	иззвънявала съм	иззвънявало съм	иззвънявали сме
2 лице	иззвънявал си	иззвънявала си	иззвънявало си	иззвънявали сте
3 лице	из-звъ-ня-вал иззвънявал е	из-звъ-ня-ва-ла иззвънявала е	из-звъ-ня-ва-ло иззвънявало е	из-звъ-ня-ва-ли иззвънявали са

Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	иззвънявал съм	иззвънявала съм	иззвънявало съм	иззвънявали сме
2 лице	иззвънявал си	иззвънявала си	иззвънявало си	иззвънявали сте
3 лице	из-звъ-ня-вал иззвънявал е	из-звъ-ня-ва-ла иззвънявала е	из-звъ-ня-ва-ло иззвънявало е	из-звъ-ня-ва-ли иззвънявали са

Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бил съм иззвънявал	била съм иззвънявала	било съм иззвънявало	били сме иззвънявали
2 лице	бил си иззвънявал	била си иззвънявала	било си иззвънявало	били сте иззвънявали
3 лице	бил иззвънявал бил е иззвънявал	била иззвънявала била е иззвънявала	било иззвънявало било е иззвънявало	били иззвънявали били са иззвънявали

Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щял съм да иззвънявам	щяла съм да иззвънявам	щяло съм да иззвънявам	щели сме да иззвъняваме
2 лице	щял си да иззвъняваш	щяла си да иззвъняваш	щяло си да иззвъняваш	щели сте да иззвънявате
3 лице	щял да иззвънява щял е да иззвънява	щяла да иззвънява щяла е да иззвънява	щяло да иззвънява щяло е да иззвънява	щели да иззвъняват щели са да иззвъняват

Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щял съм да съм иззвънявал	щяла съм да съм иззвънявала	щяло съм да съм иззвънявало	щели сме да сме иззвънявали
2 лице	щял си да си иззвънявал	щяла си да си иззвънявала	щяло си да си иззвънявало	щели сте да сте иззвънявали
3 лице	щял да е иззвънявал щял е да е иззвънявал	щяла да е иззвънявала щяла е да е иззвънявала	щяло да е иззвънявало щяло е да е иззвънявало	щели да са иззвънявали щели са да са иззвънявали

Условно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бих иззвънявал	бих иззвънявала	бих иззвънявало	бихме иззвънявали
2 лице	би иззвънявал	би иззвънявала	би иззвънявало	бихте иззвънявали
3 лице	би иззвънявал	би иззвънявала	би иззвънявало	биха иззвънявали

Повелително наклонение

единствено число	множествено число
из-звъ-ня-вай	из-звъ-ня-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие

единствено число	мъжки род		из-звъ-ня-вал
		непълен член	из-звъ-ня-ва-лия
		пълен член	из-звъ-ня-ва-ли-ят
	женски род		из-звъ-ня-ва-ла
		членувано	из-звъ-ня-ва-ла-та
	среден род		из-звъ-ня-ва-ло
		членувано	из-звъ-ня-ва-ло-то
множествено число			из-звъ-ня-ва-ли
		членувано	из-звъ-ня-ва-ли-те

Минало несвършено деятелно причастие

единствено число	мъжки род	из-звъ-ня-вал
	женски род	из-звъ-ня-ва-ла
	среден род	из-звъ-ня-ва-ло
множествено число		из-звъ-ня-ва-ли

Сегашно деятелно причастие

единствено число	мъжки род		из-звъ-ня-ващ
		непълен член	из-звъ-ня-ва-щия
		пълен член	из-звъ-ня-ва-щи-ят
	женски род		из-звъ-ня-ва-ща
		членувано	из-звъ-ня-ва-ща-та
	среден род		из-звъ-ня-ва-що
		членувано	из-звъ-ня-ва-що-то
множествено число			из-звъ-ня-ва-щи
		членувано	из-звъ-ня-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

из-звъ-ня-вай-ки