иззвънявал си

Речник на българския език

1. иззвънявал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

иззвънявал си е производна форма на иззвънявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. иззвънявал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

иззвънявал си е производна форма на иззвънявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. иззвънявал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

иззвънявал си е производна форма на иззвънявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).