иззвънявало съм

Речник на българския език

1. иззвънявало съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

иззвънявало съм е производна форма на иззвънявам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. иззвънявало съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

иззвънявало съм е производна форма на иззвънявам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

3. иззвънявало съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

иззвънявало съм е производна форма на иззвънявам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).