звънтели

Речник на българския език

1. звънтели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

звънтели е производна форма на звънтя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. звънтели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

звънтели е производна форма на звънтя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. звънтели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

звънтели е производна форма на звънтя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. звънтели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

звънтели е производна форма на звънтя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).