звънти

Речник на българския език

1. звънти — сег. вр., 3 л., ед. ч.

звънти е производна форма на звънтя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. звънти — повелително наклонение, ед. ч.

звънти е производна форма на звънтя (повелително наклонение, ед. ч.).