било звънтяло

Речник на българския език

1. било звънтяло — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

било звънтяло е производна форма на звънтя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).