ехтяла

Речник на българския език

1. ехтяла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

ехтяла е производна форма на ехтя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. ехтяла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

ехтяла е производна форма на ехтя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. ехтяла — мин. деят. св. прич. ж. р.

ехтяла е производна форма на ехтя (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. ехтяла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

ехтяла е производна форма на ехтя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).