ехтеше

Речник на българския език

1. ехтеше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

ехтеше е производна форма на ехтя (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. ехтеше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

ехтеше е производна форма на ехтя (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).