гръмотевица

Речник на българския език

гръмотѐвица съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. гръмотѐвици, ж. Силен или продължителен трясък, който съпровожда светкавица по време на буря.
прил. гръмотѐвичен, гръмотѐвична, гръмотѐвично, мн. гръмотѐвични. Гръмотевична буря.

Грешни изписвания (31)

  • гармотевеца
  • гармотевецъ
  • гармотевица
  • гармотевицъ
  • гармутевеца
  • гармутевецъ
  • гармутевица
  • гармутевицъ
  • грамотевеца
  • грамотевецъ
  • грамотевица
  • грамотевицъ
  • грамутевеца
  • грамутевецъ
  • грамутевица
  • грамутевицъ
  • гръмотевеца
  • гръмотевецъ
  • гръмотевицъ
  • гръмутевеца
  • гръмутевецъ
  • гръмутевица
  • гръмутевицъ
  • гърмотевеца
  • гърмотевецъ
  • гърмотевица
  • гърмотевицъ
  • гърмутевеца
  • гърмутевецъ
  • гърмутевица
  • гърмутевицъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. гръ-мо-те-ви-ца
членувано гръ-мо-те-ви-ца-та
мн.ч. гръ-мо-те-ви-ци
членувано гръ-мо-те-ви-ци-те
звателна форма