светкавица

Речник на българския език

светка̀вица съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. светкавици, ж. Електрически разряд в атмосферата, съпроводен със силен гръм, ослепителна мигновена светлина и зигзагообразно очертание на хоризонта, който поразява постройки, дървета, хора; мълния. Блесна светкавица.
Като светкавица. — Много бързо, мигновено.

Грешни изписвания (7)

  • светкавеца
  • светкавецъ
  • светкавицъ
  • свиткавеца
  • свиткавецъ
  • свиткавица
  • свиткавицъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. свет-ка-ви-ца
членувано свет-ка-ви-ца-та
мн.ч. свет-ка-ви-ци
членувано свет-ка-ви-ци-те
звателна форма