бумтеж

Речник на българския език

бумтѐж съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. бумтѐжи, (два) бумтѐжа, м. Гърмеж, тътнеж, грохот. Бумтежът не спря цял ден.

Грешни изписвания (2)

  • бомтеш
  • бумтеш

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бум-теж
непълен член бум-те-жа
пълен член бум-те-жът
мн.ч. бум-те-жи
членувано бум-те-жи-те
бройна форма бум-те-жа
звателна форма