екот

Речник на българския език

ѐкот съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Остар. Ек.

Грешни изписвания (1)

  • екут

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. екот
непълен член еко-та
пълен член еко-тът
мн.ч. еко-ти
членувано еко-ти-те
бройна форма еко-та
звателна форма