грохот

Речник на българския език

гро̀хот съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Ехо от силен шум; тътнеж, тътен. Неспирен грохот.

Грешни изписвания (1)

  • грохут

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. гро-хот
непълен член гро-хо-та
пълен член гро-хо-тът
мн.ч. гро-хо-ти
членувано гро-хо-ти-те
бройна форма гро-хо-та
звателна форма