грохоти

Речник на българския език

1. грохоти — мн. ч.

грохоти е производна форма на грохот (мн. ч.).

2. грохоти — сег. вр., 3 л., ед. ч.

грохоти е производна форма на грохотя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

3. грохоти — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

грохоти е производна форма на грохотя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

4. грохоти — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

грохоти е производна форма на грохотя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

5. грохоти — повелително наклонение, ед. ч.

грохоти е производна форма на грохотя (повелително наклонение, ед. ч.).