грохотя

Речник на българския език

грохотя непреходен глагол от несвършен вид (тип 173ii) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • грохотъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице гро-хо-тя гро-хо-тим
2 лице гро-хо-тиш гро-хо-ти-те
3 лице гро-хо-ти гро-хо-тят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице гро-хо-тих гро-хо-тих-ме
2 лице гро-хо-ти гро-хо-тих-те
3 лице гро-хо-ти гро-хо-ти-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице гро-хо-тех гро-хо-тех-ме
2 лице гро-хо-те-ше гро-хо-тех-те
3 лице гро-хо-те-ше гро-хо-те-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице грохотил съм грохотила съм грохотило съм грохотили сме
2 лице грохотил си грохотила си грохотило си грохотили сте
3 лице грохотил е грохотила е грохотило е грохотили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях грохотил бях грохотила бях грохотило бяхме грохотили
2 лице беше грохотил беше грохотила беше грохотило бяхте грохотили
3 лице беше грохотил беше грохотила беше грохотило бяха грохотили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще грохотя ще грохотим
2 лице ще грохотиш ще грохотите
3 лице ще грохоти ще грохотят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм грохотил ще съм грохотила ще съм грохотило ще сме грохотили
2 лице ще си грохотил ще си грохотила ще си грохотило ще сте грохотили
3 лице ще е грохотил ще е грохотила ще е грохотило ще са грохотили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да грохотя щяхме да грохотим
2 лице щеше да грохотиш щяхте да грохотите
3 лице щеше да грохоти щяха да грохотят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм грохотил щях да съм грохотила щях да съм грохотило щяхме да сме грохотили
2 лице щеше да си грохотил щеше да си грохотила щеше да си грохотило щяхте да сте грохотили
3 лице щеше да е грохотил щеше да е грохотила щеше да е грохотило щяха да са грохотили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице грохотел съм грохотела съм грохотело съм грохотели сме
2 лице грохотел си грохотела си грохотело си грохотели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице грохотил съм грохотила съм грохотило съм грохотили сме
2 лице грохотил си грохотила си грохотило си грохотили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм грохотил била съм грохотила било съм грохотило били сме грохотили
2 лице бил си грохотил била си грохотила било си грохотило били сте грохотили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да грохотя щяла съм да грохотя щяло съм да грохотя щели сме да грохотим
2 лице щял си да грохотиш щяла си да грохотиш щяло си да грохотиш щели сте да грохотите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм грохотил щяла съм да съм грохотила щяло съм да съм грохотило щели сме да сме грохотили
2 лице щял си да си грохотил щяла си да си грохотила щяло си да си грохотило щели сте да сте грохотили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих грохотил бих грохотила бих грохотило бихме грохотили
2 лице би грохотил би грохотила би грохотило бихте грохотили
3 лице би грохотил би грохотила би грохотило биха грохотили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
гро-хо-ти гро-хо-те-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род гро-хо-тил
непълен член гро-хо-ти-лия
пълен член гро-хо-ти-ли-ят
женски род гро-хо-ти-ла
членувано гро-хо-ти-ла-та
среден род гро-хо-ти-ло
членувано гро-хо-ти-ло-то
множествено число гро-хо-ти-ли
членувано гро-хо-ти-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род гро-хо-тел
женски род гро-хо-те-ла
среден род гро-хо-те-ло
множествено число гро-хо-те-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род гро-хо-тещ
непълен член гро-хо-те-щия
пълен член гро-хо-те-щи-ят
женски род гро-хо-те-ща
членувано гро-хо-те-ща-та
среден род гро-хо-те-що
членувано гро-хо-те-що-то
множествено число гро-хо-те-щи
членувано гро-хо-те-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

гро-хо-тей-ки