грохотил е

Речник на българския език

1. грохотил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

грохотил е е производна форма на грохотя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. грохотил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

грохотил е е производна форма на грохотя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).