грохотило съм

Речник на българския език

1. грохотило съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

грохотило съм е производна форма на грохотя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. грохотило съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

грохотило съм е производна форма на грохотя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).