грохотила е

Речник на българския език

1. грохотила е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

грохотила е е производна форма на грохотя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. грохотила е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

грохотила е е производна форма на грохотя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).