шумотѐвица
—
съществително име, женски род
(тип 41)
Значение
мн. шумотѐвици, ж. Разг. Пренебр. Голям нестихващ шум. От класната стая долиташе шумотевица. Най-после стихна шумотевицата около спектакъла.
прил. шумотѐвичен, шумотѐвична, шумотѐвично, мн. шумотѐвични.
прил. шумотѐвичен, шумотѐвична, шумотѐвично, мн. шумотѐвични.
Грешни изписвания (15)
- шомотевеца
- шомотевецъ
- шомотевица
- шомотевицъ
- шомутевеца
- шомутевецъ
- шомутевица
- шомутевицъ
- шумотевеца
- шумотевецъ
- шумотевицъ
- шумутевеца
- шумутевецъ
- шумутевица
- шумутевицъ
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | шу-мо-те-ви-ца | |
|---|---|---|
| членувано | шу-мо-те-ви-ца-та | |
| мн.ч. | шу-мо-те-ви-ци | |
| членувано | шу-мо-те-ви-ци-те | |
| звателна форма | — | |