тропот

Речник на българския език

тро̀пот съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Еднообразен шум, произвеждан при движение. Тропот на конски копита.

Грешни изписвания (1)

  • тропут

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. тро-пот
непълен член тро-по-та
пълен член тро-по-тът
мн.ч. тро-по-ти
членувано тро-по-ти-те
бройна форма тро-по-та
звателна форма