тропотене

Речник на българския език

тропотене съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. тро-по-те-не
членувано тро-по-те-не-то
мн.ч. тро-по-те-ния
членувано тро-по-те-ни-я-та