пукот

Речник на българския език

пу̀кот — съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Шум от пукане.

Грешни изписвания (1)

  • пукут

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пу-кот
непълен член пу-ко-та
пълен член пу-ко-тът
мн.ч. пу-ко-ти
членувано пу-ко-ти-те
бройна форма пу-ко-та
звателна форма —

Връзки