отзив

Речник на българския език

о̀тзив съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. о̀тзиви, (два) о̀тзива, м.
1. Публично изказване на мнение за нещо, оценка. Положителен отзив за културна проява.
2. Отзвук, отговор на повикване, молба.

Грешни изписвания (3)

  • отзев
  • отзеф
  • отзиф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. от-зив
непълен член от-зи-ва
пълен член от-зи-вът
мн.ч. от-зи-ви
членувано от-зи-ви-те
бройна форма от-зи-ва
звателна форма