свирене

Речник на българския език

свѝрене съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

вж. свѝря

Грешни изписвания (3)

  • свирени
  • свирине
  • свирини

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. сви-ре-не
членувано сви-ре-не-то
мн.ч. сви-ре-ния
членувано сви-ре-ни-я-та