тръбене

Речник на българския език

тръбене съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. тръ-бе-не
членувано тръ-бе-не-то
мн.ч. тръ-бе-ния
членувано тръ-бе-ни-я-та