гърмене

Речник на българския език

гърмѐне съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

вж. гърмя̀

Грешни изписвания (3)

  • гармене
  • гармени
  • гърмени

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. гър-ме-не
членувано гър-ме-не-то
мн.ч. гър-ме-ния
членувано гър-ме-ни-я-та