счупване

Речник на българския език

счу̀пване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • счупвани
  • счупвъне
  • счупвъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. счуп-ва-не
членувано счуп-ва-не-то
мн.ч. счуп-ва-ния
членувано счуп-ва-ни-я-та