бой

Речник на българския език

1. бой съществително име, мъжки род (тип 28) редактиране

Значение

бо̀ят, бо̀я, мн. боевѐ, (два) бо̀я, м.
1. Само ед. Нанасяне на удари с цел да се причини болка. Свикнал на бой.
2. Нанасяне на удари или борба в игра или състезание. Бой със снежни топки. Юмручен бой. Боксьорите направиха добър бой. Бой на петли.
3. Въоръжено сблъскване, сражение, битка. Загина в бой. Водим ожесточени боеве.
Ям бой.Разг. Бият ме.
Налитам на бой.Разг. Имам лошия навик да се налагам чрез бой. • Смилам/смеля или спуквам/спукам или съдирам/съдера от бой. Разг. Пребивам; побеждавам категорично в състезание.



бо̀ят, бо̀я, мн. бо̀еве, (два) бо̀я, м. Разг. Ръст, телесна височина на човек или животно. Висок на бой.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бой
непълен член боя
пълен член бо-ят
мн.ч. бо-е-ве
членувано бо-е-ве-те
бройна форма боя
звателна форма

2. бой — повелително наклонение, ед. ч.

бой е производна форма на боя (повелително наклонение, ед. ч.).