сборичкване

Речник на българския език

сборѝчкване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • зборичкване
  • зборичквъне
  • збуричкване
  • збуричквъне
  • сборичквъне
  • сбуричкване
  • сбуричквъне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. сбо-рич-к-ва-не
членувано сбо-рич-к-ва-не-то
мн.ч. сбо-рич-к-ва-ния
членувано сбо-рич-к-ва-ни-я-та