тупаница

Речник на българския език

ту̀паница съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. ту̀паници, ж. Разг. Бой, тупане.

Грешни изписвания (7)

  • тупанеца
  • тупанецъ
  • тупаницъ
  • тупънеца
  • тупънецъ
  • тупъница
  • тупъницъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ту-па-ни-ца
членувано ту-па-ни-ца-та
мн.ч. ту-па-ни-ци
членувано ту-па-ни-ци-те
звателна форма