налагане

Речник на българския език

нала̀гане съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • налагани
  • налагъне
  • налагъни
  • нълагане
  • нълагани
  • нълагъне
  • нълагъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. на-ла-га-не
членувано на-ла-га-не-то
мн.ч. на-ла-га-ния
членувано на-ла-га-ни-я-та