стан

Речник на българския език

1. стан съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

ста̀нът, ста̀на, мн. ста̀нове, (два) ста̀на, м. Машина за тъкане. Тъка на три стана.



ста̀нът, ста̀на, мн. ста̀нове, (два) ста̀на, м. Остар. Лагер, бивак. Войнишки стан.



ста̀нът, ста̀на, само ед., м. Остар. Тяло, снага.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. стан
непълен член ста-на
пълен член ста-нът
мн.ч. ста-но-ве
членувано ста-но-ве-те
бройна форма ста-на
звателна форма

2. Стан географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение