снага

Речник на българския език

снага̀ — съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. снаги, ж. Разг. Човешко тяло, стан. Стройна снага. Права снага. Имам тръпки по цялата снага.

Синоними

Грешни изписвания (3)

  • снагъ
  • снъга
  • снъгъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. сна-га
членувано сна-га-та
мн.ч. сна-ги
членувано сна-ги-те
звателна форма —

Връзки