туловище

Речник на българския език

туло̀вище съществително име, среден род (тип 66) редактиране

Значение

мн. туло̀вища, ср. Тяло на човек или животно без крайниците и главата. Туловището на слона наподобяваше малък хълм.

Синоними

Грешни изписвания (15)

  • толовеште
  • толовешти
  • толовеще
  • толовещи
  • толовиште
  • толовишти
  • толовище
  • толовищи
  • туловеште
  • туловешти
  • туловеще
  • туловещи
  • туловиште
  • туловишти
  • туловищи

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ту-ло-ви-ще
членувано ту-ло-ви-ще-то
мн.ч. ту-ло-ви-ща
членувано ту-ло-ви-ща-та