труп

Речник на българския език

труп съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

трупъ̀т, трупа̀, мн. тру̀пове, (два) тру̀па, м.
1. Тяло на човек без главата и крайниците; туловище, торс.
2. Мъртво тяло на човек или животно.
Жив труп. — Много болен човек, който е почти неподвижен и животът едва мъждука в него.
Преминавам/премина през трупа (на някого).Разг. Жертвам в името на целта си.
Само през трупа ми (ще минеш). — Ще преча по всякакъв начин да се извърши нещо.



трупъ̀т, трупа̀, мн. тру̀пи, (два) тру̀па, м. Част от дебело отсечено дърво от корена до клоните. Докараха дървени трупи.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. труп
непълен член тру-па
пълен член тру-път
мн.ч. тру-по-ве
членувано тру-по-ве-те
бройна форма тру-па
звателна форма