мърша

Речник на българския език

1. мъ̀рша — съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. мъ̀рши, ж.
1. Останки от умряло животно; леш.
2. Прен. Недействен, безжизнен човек или група.
3. Вид растение с неприятна миризма.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • мършъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. мър-ша
членувано мър-ша-та
мн.ч. мър-ши
членувано мър-ши-те
звателна форма —

2. мъ̀рша — съществително име, женски род (тип 41a) редактиране

Значение

мн. мъ̀рши, ж.
1. Останки от умряло животно; леш.
2. Прен. Недействен, безжизнен човек или група.
3. Вид растение с неприятна миризма.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • мършъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. мър-ша
членувано мър-ша-та
мн.ч. мър-ши
членувано мър-ши-те
звателна форма мър-шо

Връзки