мъртвец

Речник на българския език

мъртвѐц съществително име, мъжки род (тип 20) редактиране

Значение

мн. мъртъвцѝ, м. Умрял човек, покойник.

Грешни изписвания (1)

  • мартвец

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. мър-т-вец
непълен член мър-т-ве-ца
пълен член мър-т-ве-цът
мн.ч. мър-тъв-ци
членувано мър-тъв-ци-те
бройна форма мър-тъв-ци
звателна форма мър-т-ве-цо