поко̀йник
—
съществително име, мъжки род
(тип 14a)
Значение
мн. поко̀йници, м. Умрял човек.
Грешни изписвания (3)
- покойнек
- пукойнек
- пукойник
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | по-кой-ник | |
|---|---|---|
| непълен член | по-кой-ни-ка | |
| пълен член | по-кой-ни-кът | |
| мн.ч. | по-кой-ни-ци | |
| членувано | по-кой-ни-ци-те | |
| бройна форма | по-кой-ни-ци | |
| звателна форма | по-кой-ни-ко | |