смъртник

Речник на българския език

смъ̀ртник съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

мн. смъртници, м. Мъртвец.
Като смъртник. — Блед/слаб като мъртвец.

Грешни изписвания (1)

  • смъртнек

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. смър-т-ник
непълен член смър-т-ни-ка
пълен член смър-т-ни-кът
мн.ч. смър-т-ни-ци
членувано смър-т-ни-ци-те
бройна форма смър-т-ни-ци
звателна форма смър-т-ни-ко