трупа

Речник на българския език

1. тру̀па съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. тру̀пи, ж. Група артисти, които изнасят представления заедно. Театрална трупа. Трупа за въздушна акробатика. Танцова трупа.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • трупъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. тру-па
членувано тру-па-та
мн.ч. тру-пи
членувано тру-пи-те
звателна форма

2. трупа — ед. ч. непълен член

трупа е производна форма на труп (ед. ч. непълен член).

3. трупа — бройна форма

трупа е производна форма на труп (бройна форма).

4. трупа — сег. вр., 3 л., ед. ч.

трупа е производна форма на трупам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

5. трупа — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

трупа е производна форма на трупам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

6. трупа — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

трупа е производна форма на трупам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).