колектѝв
—
съществително име, мъжки род
(тип 7)
Значение
мн. колектѝви, (два) колектѝва, м. Група лица с обща работа, занимание или с общи интереси. Университетски колектив. Авторски колектив.
прил. колектѝвен, колектѝвна, колектѝвно, мн. колектѝвни. Колективни усилия. Колективно решение.
прил. колектѝвен, колектѝвна, колектѝвно, мн. колектѝвни. Колективни усилия. Колективно решение.
Синоними
Грешни изписвания (7)
- коликтив
- кулектив
- куликтив
- колектиф
- коликтиф
- кулектиф
- куликтиф
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | ко-лек-тив | |
|---|---|---|
| непълен член | ко-лек-ти-ва | |
| пълен член | ко-лек-ти-вът | |
| мн.ч. | ко-лек-ти-ви | |
| членувано | ко-лек-ти-ви-те | |
| бройна форма | ко-лек-ти-ва | |
| звателна форма | — | |