колективен

Речник на българския език

колектѝвен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • колективин
  • коликтивен
  • коликтивин
  • кулективен
  • кулективин
  • куликтивен
  • куликтивин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ко-лек-ти-вен
непълен член ко-лек-тив-ния
пълен член ко-лек-тив-ни-ят
ж. р. ко-лек-тив-на
членувано ко-лек-тив-на-та
ср. р. ко-лек-тив-но
членувано ко-лек-тив-но-то
мн. ч. ко-лек-тив-ни
членувано ко-лек-тив-ни-те